Гневът е вятър. Началото на буря.
Развихри ли се, себе си помита.
И всичко що е дребно и нищожно
го следва в нищото, отлита.
Остава чисто. Остава само важното.
С усещане за лекота и справедливост.
Парчетата те правят цялостен
и оцелял в света на живите.
Светът е буря. В тебе е примирие.
Страхът отмира, няма съжаление.
Стените се издигат от неверници.
Но ти живееш с вятърните мелници.
© Надежда Тошкова Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Когато наближава буря, някои строят стени, други - вятърни мелници »