May 1, 2008, 12:40 PM

Оцеляващият чакащ 

  Poetry » Love
740 0 7
Седмицата завъртя чекръка си.

Утрето, в което те очаквах, все не идва.

Зад завоя ли се бавиш, зад вселената ли?

Черна риза си уших. Ще стана сприхав.

Бронзов ми е делникът - не струва, а тежи.

Скитат еднодневки из душевните покои.

Колелото на премеждията се върти

и задвижва някаква тревожност.

Хващай първата комета за насам.

Късо е пространството. Започна да изстива.

Оцеляването е игра,

гарантираща богато минало.

© Красимир Йорданов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??