divkozel (Красимир Йорданов)
65 22
1.05.2008 г., 12:40 ч.

Оцеляващият чакащ 

  Поезия » Любовна
739 0 7
Седмицата завъртя чекръка си.

Утрето, в което те очаквах, все не идва.

Зад завоя ли се бавиш, зад вселената ли?

Черна риза си уших. Ще стана сприхав.

Бронзов ми е делникът - не струва, а тежи.

Скитат еднодневки из душевните покои.

Колелото на премеждията се върти

и задвижва някаква тревожност.

Хващай първата комета за насам.

Късо е пространството. Започна да изстива.

Оцеляването е игра,

гарантираща богато минало.

© Красимир Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??