Sep 26, 2009, 9:54 AM

Очаквах 

  Poetry
541 0 6
ОЧАКВАХ
Вечер оставях вратата незаключена.
През нея влизаше мракът запъхтян.
При всеки шум трепвах като куче,
с душа съблечена очаквах те без срам.
От чакане косите отдавна побеляха,
отключена остана моята врата.
Замръзна душата ми под чужда стряха -
само празни мисли идват на ята.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мимо Николов All rights reserved.

Random works
: ??:??