ОЧАКВАХ
Вечер оставях вратата незаключена.
През нея влизаше мракът запъхтян.
При всеки шум трепвах като куче,
с душа съблечена очаквах те без срам.
От чакане косите отдавна побеляха,
отключена остана моята врата.
Замръзна душата ми под чужда стряха -
само празни мисли идват на ята.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация