Mar 11, 2013, 11:24 AM

Очаквана, бленувана, но възможна 

  Poetry
745 0 15

Тревожно-неспокойна моя пролет,

очаквана, бленувана, но пак възможна,

понесена с обветрения птичи полет,

сред утринта премрежено–дъждовна.

 

Стопяваш със дъха си зимните окови,

обвиваш с нежност тръпнещите клони

и сили вливаш в соковете нови,

нашестваш и налагаш своите закони.

 

И в сивотата гъста, властвала до скоро,

ти ярък цвят отново ще положиш,

от миналото всички сенки ще прогониш,

на светлината щедро път ще сториш.

 

Тревожна си, но с тихите си стъпки,

тъй меки, ласкави и животворни,

живот даряваш, даваш ни надежди,

до вчера стрували се невъзможни.

© Сеси All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??