Тревожно-неспокойна моя пролет,
очаквана, бленувана, но пак възможна,
понесена с обветрения птичи полет,
сред утринта премрежено–дъждовна.
Стопяваш със дъха си зимните окови,
обвиваш с нежност тръпнещите клони
и сили вливаш в соковете нови,
нашестваш и налагаш своите закони.
И в сивотата гъста, властвала до скоро,
ти ярък цвят отново ще положиш,
от миналото всички сенки ще прогониш,
на светлината щедро път ще сториш. ...