Разкъсах се от дългото очакване,
а нощни сенки в стаята играят
и всяка сянка все на теб прилича,
но неусетно в утрото се разстаяват.
В прозореца дъждът акордно плаче
и тънки струйки стичат се в земята,
а на разсъмване звездите още чакат,
не бързат да заспиват в светлината.
Нощта си тръгва, бавно се протягат
мъглите след дъжда и се разпръсват,
и с утрото една надежда бяла
се ражда, ще се върнеш, обич късна..
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up