Разкъсах се от дългото очакване,
а нощни сенки в стаята играят
и всяка сянка все на теб прилича,
но неусетно в утрото се разстаяват.
В прозореца дъждът акордно плаче
и тънки струйки стичат се в земята,
а на разсъмване звездите още чакат,
не бързат да заспиват в светлината.
Нощта си тръгва, бавно се протягат
мъглите след дъжда и се разпръсват,
и с утрото една надежда бяла
се ражда, ще се върнеш, обич късна..