ВаняИ (Ваня Иванова)
137 3096
Mar 7, 2009, 5:55 PM

Очакване 

  Poetry
478 0 3

Проплаква стряхата самотно,
като забравено дете,
препуска в луд галоп сърцето,
пробуден, трепетът расте.

Внезапно стъпки прошумяват,
в прозореца се удря звън
и пак спокойно отминават,
като видение във сън.

Като видение преминават -
надежди, спомени, мечти,
убити трепети замират,
угасват скръбните очи.

Но в миг на някаква забрава
докосват мрака две ръце
и в тъжните очи изгрява
до болка скъпото лице...

Не зная спомен или яве,
не питам сън или мечта -
познатите до болка длани
докосват моята ръка.

Сърцето бие уморено,
неземна музика звучи,
а вън от стряхата смирено
текат дъждовните сълзи...

© Ваня Иванова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??