Очакване

7 mar 2009, 17:55

Poesía

504 0 3

Проплаква стряхата самотно,
като забравено дете,
препуска в луд галоп сърцето,
пробуден, трепетът расте.
Внезапно стъпки прошумяват,
в прозореца се удря звън
и пак спокойно отминават,
като видение във сън.
Като видение преминават -
надежди, спомени, мечти,
убити трепети замират,
угасват скръбните очи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Очакване

Искате да прочетете повече?

Propuestas