Jan 27, 2011, 5:11 PM

Очакване 

  Poetry » Civilian
509 0 1
На момичето и жената, която го чакаше да се завърне цял живот
... Животът ни тук е една отворена рана. Тя кърви отдавна, неспирно. Откакто се помним.
Подай ми ръка
в светлината –
през мрака.
Отдавна –
тъй страшно отдавна,
със поглед премрежен
те чакам.
Да пристигнеш
със вихрена
сила... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Бързаков All rights reserved.

Random works
: ??:??