27 ene 2011, 17:11

Очакване 

  Poesía » Civil
505 0 1
На момичето и жената, която го чакаше да се завърне цял живот
... Животът ни тук е една отворена рана. Тя кърви отдавна, неспирно. Откакто се помним.
Подай ми ръка
в светлината –
през мрака.
Отдавна –
тъй страшно отдавна,
със поглед премрежен
те чакам.
Да пристигнеш
със вихрена
сила... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Бързаков Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??