slaveja123 (Слава Костадинова)
189 317
Dec 8, 2018, 6:31 PM

Очакване 

  Poetry » Phylosophy
611 1 1

 

Пътят някак си скъсил се е 
от безкрайно дълги крачки.
и отново вървя в лабиринта
на отиване... очакване.
Сянката догонва сянка,
а сърцето се разплита.
Не остава нито стъпка
 която да не е размита.
Спомените се разбягват,
а копнежът пак отлита
и във мрежите се хваща
на нощта неизтрита.
Сняг вали във косите,
но душата не измръзва.
Само шепот на звездите
ми разказват да не бързам!

© Слава Костадинова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??