8 дек. 2018 г., 18:31

Очакване 

  Поэзия » Философская
564 1 1

 

Пътят някак си скъсил се е 
от безкрайно дълги крачки.
и отново вървя в лабиринта
на отиване... очакване.
Сянката догонва сянка,
а сърцето се разплита.
Не остава нито стъпка
 която да не е размита.
Спомените се разбягват,
а копнежът пак отлита
и във мрежите се хваща
на нощта неизтрита.
Сняг вали във косите,
но душата не измръзва.
Само шепот на звездите
ми разказват да не бързам!

© Слава Костадинова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??