Patrizzia (Надежда Ангелова)
2302 18272
Sep 13, 2023, 5:45 PM  

Очакване 

  Poetry » Love
730 5 6

Ти си вятърът лунен – в косите ми нежно запял
и повдигнал за мен златотканите звездни завеси
и щурчето – строшило цигулка в безпаметна жал,
улулица повтаряща тъжно: — Къде си? — Къде си?

 

Ти си есенно слънце – огряло високия хълм,
топлината предесенно сякаш е малко оскъдна.
Ти си тайните руни в магия, без нея не съм
нито цяла, ни своя... Ти сън си – отдавна несбъднат.

 

Ти си онзи тъй страстен и палещ кръвта ми тромпет,
с който сенки безплътни танцуват. Самотна съм в мрака.
Уморени, минутите спират. Часът е без пет.
Моят стих пак шепти: — Тя стои на балкона и чака...

 

https://youtu.be/K6NWEnMyk5U?feature=shared

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??