Patrizzia (Надежда Ангелова)
2288 18248
13.09.2023 г., 17:45 ч.  

Очакване 

  Поезия » Любовна
680 5 6

Ти си вятърът лунен – в косите ми нежно запял
и повдигнал за мен златотканите звездни завеси
и щурчето – строшило цигулка в безпаметна жал,
улулица повтаряща тъжно: — Къде си? — Къде си?

 

Ти си есенно слънце – огряло високия хълм,
топлината предесенно сякаш е малко оскъдна.
Ти си тайните руни в магия, без нея не съм
нито цяла, ни своя... Ти сън си – отдавна несбъднат.

 

Ти си онзи тъй страстен и палещ кръвта ми тромпет,
с който сенки безплътни танцуват. Самотна съм в мрака.
Уморени, минутите спират. Часът е без пет.
Моят стих пак шепти: — Тя стои на балкона и чака...

 

https://youtu.be/K6NWEnMyk5U?feature=shared

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??