Отива всяка вечер на брега
жена. В косите лунен лъч сияе.
Дали ще може тежката тъга
в реката да удави - тя не знае.
Ще отнесе ли бързата вода
посланието скрито на сърцето?
(Писмата във бутилка са игра,
а тя не помни в себе си детето).
Пристъпва леко, с боси стъпала,
прегръщат я воалите на мрака.
На спомена отровните жила
обрекли са я цял живот да чака. ...