Самодива (Вики)
536 5966
9.09.2014 г., 11:44 ч.

Очакване 

  Поезия
712 0 13

Отива всяка вечер на брега
жена. В косите лунен лъч сияе.
Дали ще може тежката тъга
в реката да удави - тя не знае.

Ще отнесе ли бързата вода
посланието скрито на сърцето?
(Писмата във бутилка са игра,
а тя не помни в себе си детето).

Пристъпва леко, с боси стъпала,
прегръщат я воалите на мрака.
На спомена отровните жила
обрекли са я цял живот да чака.

Кого - не помни. Нито пък - какво.
Очакване без памет и без име.
Единственото светло зарево
е топлина в студена, бяла зима,

потъването в кротките очи
и ромона приглушен на водата,
но бистрата ù струя днес мълчи
като далечна, чужда непозната.

Мигът е безвъзвратно отлетял
с крилете на изгубените птици...
Вечерен хлад загръща като шал
жена, с осанка горда на кралица,

която има силата докрай
да вярва - любовта си заслужава.
Или ще срещне своя сняг през май,
или ще ù дари смъртта забрава.

© Вики Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Чувствено. Поздравления, Вики!
  • "Вечерен хлад загръща като шал
    жена, с осанка горда на кралица..."
  • !
  • Въздействащо! Поздрави, Вики!
  • Чудесен финал, каквото е и цялото произведение, разбира се, но тази категоричност в завършека представя най-ярко, изграждания стихче след стихче образ на жена, бранеща една на пръв поглед обречена надежда, а с нея сякаш и самото явление – любов...
  • Поздравления и от мен, Вики,харесах!
  • Страхотно Огромно удоволствие беше за мен да прочета! Браво!
  • Истинска класика -майсторски сътворено с превъзходен стил и език!
    Когато го чета се пренасям в друг свят.Възхищавам ти се! Поздрав за приятното време прекарано при четенето му!
  • Без думи!
  • Силно и съдаржателно стихо!!!Едно неопределено очакване!
    Харесах, Вики!Оценявам го!Привет от мен!
  • Браво!
    Твоите стихове са удоволствие за мен!
  • Съдържанието и особено краят ме доведоха до:"Ad impossibilla nemo obigatur!"
    Не знам, може да греша, но и може доста да се поразсъждава върху очакването, надеждата, тежестта от излишъка или недостига на спомени и т.н...изобщо върху цялото представление, наречено любов.
    Хареса ми! Поздрав, Вики!
  • "Очакване без памет и без име" - все едно си го казала за мото на мое предстоящо есе, Вики, в което мисля да изложа основите на глобалното си виждане за Очакването. Удари ме просто по "болното място".

    Поздравление за великолепното ти стихотворение, наситено с прекрасни поанти, които тук няма да изреждам! Който има очи - нека да гледа!

    От мен най-висока оценка за стиха ти и сърдечен поздрав!
Предложения
: ??:??