Очакват ме, зная...
Очакват ме, зная, във мрака
брезичките нежни, самотни.
Единствено срещащи влакове
с приветно помахващи клони.
Аз много пътувах – самичък.
Хиляда пътеки проскитах.
Завръщам се вече различен.
Брезички, дали ще простите?
И морен от дългото скитане,
почувствах се конник от Плиска.
Раздялата беше със кимване, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up