10 дек. 2009 г., 11:00
Очакват ме, зная...
Очакват ме, зная, във мрака
брезичките нежни, самотни.
Единствено срещащи влакове
с приветно помахващи клони.
Аз много пътувах – самичък.
Хиляда пътеки проскитах.
Завръщам се вече различен.
Брезички, дали ще простите?
И морен от дългото скитане,
почувствах се конник от Плиска.
Раздялата беше със кимване, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация