Защо очите ти даряват ми надежда,

след което бързо ще ме предадат,

това до един въпрос във мен навежда:

Кога рани от любов ще спрат...

Защо устните ти толкоз топло ме целуват,

след което със обстрелни думи ще ме заковат,

за тебе чувства някак си не съществуват

и те губя с всеки следващ път...

Нека очите ми да ослепеят,

за да не мога да виждам това:

как устни чрез думи райска пътека стелят,

след което заравят в калта...

Нека устните изгорени да бъдат

да не изричат грешни слова,

топла нежност,смелост нека пребъдат

за да няма след това...

Очи и устни...

двете тайнствени неща,

с които губиш и печелиш

в битката за любовта.