Защо очите ти даряват ми надежда,
след което бързо ще ме предадат,
това до един въпрос във мен навежда:
Кога рани от любов ще спрат...
Защо устните ти толкоз топло ме целуват,
след което със обстрелни думи ще ме заковат,
за тебе чувства някак си не съществуват
и те губя с всеки следващ път...
Нека очите ми да ослепеят,
за да не мога да виждам това:
как устни чрез думи райска пътека стелят,
след което заравят в калта...
Нека устните изгорени да бъдат
да не изричат грешни слова,
топла нежност,смелост нека пребъдат
за да няма след това...
Очи и устни...
двете тайнствени неща,
с които губиш и печелиш
в битката за любовта.
© Женя Радушева Всички права запазени