Дали защото много плаках,
или защото вярна все ти бях.
Очите ми притварят се, когато
достигна пак самотен кръстопът.
И все уверена избирам път.
Вървя, дори в сърцето си да нося скръб.
Очите ми притварят се, когато
внезапно съм ударена в гръб!
Не падам, дори не ме боли
и с радост отминавам нечии мълви.
Остана в мене тъжна мисъл да мълчи!
Живея с песни в сън и мъничко мечти! ...