24.05.2014 г., 8:02 ч.  

Очите ми 

  Поезия » Любовна
494 0 1

Дали защото много плаках,

или защото вярна все ти бях.

Очите ми притварят се, когато

достигна пак самотен кръстопът.

 

И все уверена избирам път.

Вървя, дори в сърцето си да нося скръб.

Очите ми притварят се, когато

внезапно съм ударена в гръб!

 

Не падам, дори не ме боли

и с радост отминавам нечии мълви.

Остана в мене тъжна мисъл да мълчи!

Живея с песни в сън и мъничко мечти!

 

Дали защото много чаках.

Пропуснах нежен епизод,

но този път не се оплаках.

За себе си намерих друг подход!

 

Надявам се, кълна се в свято,

дори да съм обречена, да страдам.

Очите ми притварят се, когато

прегръща ме с доверие приятел!

 

Надежда все отвежда ме към тебе.

Знаеш, има и обратен път.

Очите ми притварят се, когато

огряна съм от светъл лъч!

 

© Мария Николова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Имам чувството, че познавам това което усещаш!Ти си изляла душата се по един безкрайно красив начин!!Съвсем сериозно ми докосна душата!!Много ми хареса стихотворението ти!Поздравления!
Предложения
: ??:??