Дали защото много плаках,
или защото вярна все ти бях.
Очите ми притварят се, когато
достигна пак самотен кръстопът.
И все уверена избирам път.
Вървя, дори в сърцето си да нося скръб.
Очите ми притварят се, когато
внезапно съм ударена в гръб!
Не падам, дори не ме боли
и с радост отминавам нечии мълви.
Остана в мене тъжна мисъл да мълчи!
Живея с песни в сън и мъничко мечти!
Дали защото много чаках.
Пропуснах нежен епизод,
но този път не се оплаках.
За себе си намерих друг подход!
Надявам се, кълна се в свято,
дори да съм обречена, да страдам.
Очите ми притварят се, когато
прегръща ме с доверие приятел!
Надежда все отвежда ме към тебе.
Знаеш, има и обратен път.
Очите ми притварят се, когато
огряна съм от светъл лъч!
© Мария Николова Всички права запазени