Очите ми...
Очите ми пробождат синевата,
разкъсвайки посоката към теб.
А ти, превъплътен в невидим вятър,
целуваш само моя силует.
И шепнеш, че безсмъртие ти нося.
Безмълвието ми във теб снове.
А думите ми с огън те жигосват.
Не нося вечност. Нося ти криле...
... че моите простори притъмняха.
Там тихо вехне дивата трева,
откакто твойте стъпки отшумяха.
Остана само дъх на самота...
... и плачещата песен на капчука.
А аз като лозница се превих
във този свят, обречен на разруха,
наливах плод със обич и със стих.
Криле ти пратих. И сега те чакам.
Пробождам синевата със очи.
Превъплъти се във невидим вятър...
... или във облак. Само се върни.
© Ева Корназова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Завладяващо пишеш - поздравления!
-
Знам, твоите простори притъмняха,
защото се изгубих изведнъж...
Изпращам ти усмивката си плаха -
една дъга над цъфналата ръж...
-
Благодаря на всички ви за хубавите думи!
-
В твоите поетични копнежи винаги има една деликатна тишина, която се чува по-силно от всеки вик. Красота са стиховете ти!
-
Прекрасно! Възхитена съм!
-
Много хубав стих!
-
Поздравления за прекрасния стих, Ева!
-
Прободе ме, там в ляво! Невероятно!/6/
-
Страхотен стих!
Изгуби се Ева, липсваше ни с твоите прекрасни стихове!
Поздрави! -
Ще се върне...
Прекрасен стих!!! -
Дано се върне! Ако наистина те заслужава! Браво! 6 от мен!
-
стиха е чудесен ,но болката е голяма...
-
Аплодирам! Браво! Много ми хареса!
-
Сътворяваш прекрасни стихове, Ев...!
-
Поздравления, Еви!
-
Прекрасен стих. Хареса ми много.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
... или във облак. Само се върни."
Ще се върне, ако е писано!
Много хубав стих