eva_32 (Ева Корназова)
110 774
21.07.2009 г., 22:39 ч.

Очите ми... 

  Поезия
1160 0 17

Очите ми пробождат синевата,

разкъсвайки посоката към теб.

А ти, превъплътен в невидим вятър,

целуваш само моя силует.

 

И шепнеш, че безсмъртие ти нося.

Безмълвието ми във теб снове.

А думите ми с огън те жигосват.

Не нося вечност. Нося ти криле...

 

... че моите простори притъмняха.

Там тихо вехне дивата трева,

откакто твойте стъпки отшумяха.

Остана само дъх на самота...

 

... и плачещата песен на капчука.

А аз като лозница се превих

във този свят, обречен на разруха,

наливах плод със обич и със стих.

 

Криле ти пратих. И сега те чакам.

Пробождам синевата със очи.

Превъплъти се във невидим вятър...

... или във облак. Само се върни.

© Ева Корназова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??