Окапаха последните листа
от вятърния порив разпиляни.
Животът откъм багри оголя
и откъм чувства есенно събрани.
Побягнаха златистите лъчи.
Под плътни облаци се скри небето.
Палитрата от слънчеви мечти
с носталгия отекна ми в сърцето.
Но аз отпих от тази красота.
И с всеки цвят окъпах си душата.
Когато в студ ме срещне сивота,
от мен да бликне истинска позлата. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up