Окапаха последните листа
от вятърния порив разпиляни.
Животът откъм багри оголя
и откъм чувства есенно събрани.
Побягнаха златистите лъчи.
Под плътни облаци се скри небето.
Палитрата от слънчеви мечти
с носталгия отекна ми в сърцето.
Но аз отпих от тази красота.
И с всеки цвят окъпах си душата.
Когато в студ ме срещне сивота,
от мен да бликне истинска позлата. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.