***
Очите ми са утринни –
прелели в сладостта
на нощните видения,
на пълната луна.
Косите ми са утринни –
забравени от вятъра –
отново нецелунати,
от него непознати са.
Ръцете ми са утринни –
прегръщат жадно спомена
за ледената нощ, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up