***
Очите ми са утринни –
прелели в сладостта
на нощните видения,
на пълната луна.
Косите ми са утринни –
забравени от вятъра –
отново нецелунати,
от него непознати са.
Ръцете ми са утринни –
прегръщат жадно спомена
за ледената нощ,
от утрото прогонена.
Стопява се полека
на мрака синкав зрънцето.
Аз цялата съм утринна –
пред изгрева на слънцето.
3.12.2002 г.
© Василена Todos los derechos reservados