Очите на жена ми
Две очи – от зорà по-прекрасни –
не престават да бъдат добри.
Две мечтания – пъстри и ясни –
оживяват, дори да вали.
От лазура са те по-лъчисти
щом разлеят над мен светлина.
Куп вълшебства от пориви чисти
са очите на мойта жена.
Пият жадно от спрялото време
и изпращат на лятото скреж.
Те на устрема здраво са стреме, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up