Очите на жена ми
Две очи – от зорà по-прекрасни –
не престават да бъдат добри.
Две мечтания – пъстри и ясни –
оживяват, дори да вали.
От лазура са те по-лъчисти
щом разлеят над мен светлина.
Куп вълшебства от пориви чисти
са очите на мойта жена.
Пият жадно от спрялото време
и изпращат на лятото скреж.
Те на устрема здраво са стреме, ...