Пътят  е утъпкан. Неотдавна

минаха  по него две съдби.

В  страница от комикси - забавна, 

вещият  художник претвори

миналите  кадри и копнежи,

царството  на детските мечти.

Влюбени  усмивки, че и нежни

закачливи  слънчеви очи.

Има  спомен даже от палячо,

с  маска бяла и разтегната уста.

И  по пътя истината влачи

непреходна  жива красота.

Топлият  Септември си е спомнил

стъпките  по онзи булевард,

киното  и опера огромни,

смутните  очи на лаком град.

Няма  да се даваме безславно,

ще  направим избора без бой.

Вещият  художник явно

ползва  измерения безброй.

И  досущ като в матрица бясна

смилат  ни - тела подир тела...

Но  и свободата ни е ясна –

с  хумор оцелявал е света!