Пътят е утъпкан. Неотдавна
минаха по него две съдби.
В страница от комикси - забавна,
вещият художник претвори
миналите кадри и копнежи,
царството на детските мечти.
Влюбени усмивки, че и нежни
закачливи слънчеви очи.
Има спомен даже от палячо,
с маска бяла и разтегната уста.
И по пътя истината влачи
непреходна жива красота.
Топлият Септември си е спомнил
стъпките по онзи булевард,
киното и опера огромни,
смутните очи на лаком град.
Няма да се даваме безславно,
ще направим избора без бой.
Вещият художник явно
ползва измерения безброй.
И досущ като в матрица бясна
смилат ни - тела подир тела...
Но и свободата ни е ясна –
с хумор оцелявал е света!
© Мери Попинз Всички права запазени