Зелените очи ме гъделичкат, усмихват се гальовно в утринта. Зелените очи ме провокират с бляскава, младежка топлота. И вярвам им. Обичам ги. Желая! И моля ги. Целувам ги. Горя! И страх ме е без тях да не остана. И плаша се от тази самота. Усещам ги и близки и далечни изгубена сред минали неща, захвърлена сред стари, прашни вещи, в очакване на новата зора...