18.12.2006 г., 21:59 ч.
Очите Ти
Зелените очи ме гъделичкат,
усмихват се гальовно в утринта.
Зелените очи ме провокират
с бляскава, младежка топлота.
И вярвам им. Обичам ги. Желая!
И моля ги. Целувам ги. Горя!
И страх ме е без тях да не остана.
И плаша се от тази самота.
Усещам ги и близки и далечни
изгубена сред минали неща,
захвърлена сред стари, прашни вещи,
в очакване на новата зора...
© Теодора Стефчева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Красив е начинът, по който виждаш хората...а и светът като цяло
-
Хареса ми!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
