Поглеждам в огледалото

 и погледът ти ме пронизва.

Душата ми застива,

 огледалното „ти" ме плаши, 

но изцяло ме плени

къде си, мракът те закри.

Поглеждам в огледалото

и там очите ти искрят.

Бунтувам се, но предаде се тялото,

сърцето и умът ми - те крещят.

 Искам те до мен, но студено е,

поглеждам в огледалото - ти ли си това?

 Искам те до мен, но уморено е сърцето

 и без дъх сега в нощта лети,

 ти ли си, кажи?

Поглеждам в огледалото, не, почакай, спри!

Тъмнината всичко замъгли

 и разтърквам пак очите си грешни,

 и търся лика тъй топъл,

който плени ме и ти погледна ме

и заслепи ме, но огледалото мълчи.

Изведнъж отварям аз очи,

 мракът теб те скри, а слънцето мечтите ми разби,

сън било е, сън е огледалото и погледът ти страстен,

сън - мракът и мъглата, грехота.

 Тихо - ред е на тъгата,

сънят отстъпва място пак на самотата.