ОГЛЕДАЛНИ ЧУВСТВА
От клоните вятърът с вихри изтича
и влага от въздуха хладен извлича.
Надеждата – болна, а жаждата крее.
Нездраво е! Вирус устойчив вършее.
Огнището тлее – излъчва умора.
Изстиващи въглени мигат по морза:
„В далечни земи във некрачени ниви
бацилът сломен е – просторите сини.”
А има и друго решение – както Сократ –
горчивата чаша с химичен субстрат!
Завъртат се земни сезони. Безкрая донаждат... ...