niton (Николай Начев)
31 67
9.02.2011 г., 13:09 ч.

Огледални чувства 

  Поезия » Друга
1146 0 5

ОГЛЕДАЛНИ ЧУВСТВА

 

 От клоните вятърът с вихри изтича

и влага от въздуха хладен извлича.

Надеждата – болна, а жаждата крее.

Нездраво е! Вирус устойчив вършее.

 

Огнището тлее – излъчва умора.

Изстиващи въглени мигат по морза:

„В далечни земи във некрачени ниви

бацилът сломен е – просторите сини.”

 

А има и друго решение – както Сократ –

горчивата чаша с химичен субстрат!

Завъртат се земни сезони. Безкрая донаждат...

Угасват звезди и Свръх-нови се раждат.

 

 

 

От клоните вятърът топъл изтича

и кълнове нежни отдолу извлича.

Невярата пратих далече да крее,

а жаждата вече реколта вършее.

 

В огнището пламъкът няма умора.

Червени езици предават по морза:

„И в нашите морни оранжеви ниви

полазват лъчите на изгреви сини.”

 

Раздумка с ирония – както Сократ –

на среща с приятели с малцов субстрат.

Две топли очи ме посрещат на прага. И моите жаждат.

Със „ангелче” в скута! Божествени чувства се раждат!

 

© Николай Начев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??