От огледалото уплашено ме гледа
едно момиче със говорещи очи,
до вчера се усмихваше уверено,
а днес трепери и мълчи...
Поглеждам в нея - тишина!
И само болката в кафявите очи
крещи недоизказана вина.
Поглеждам я, и пак, и пак мълчи.
Ще се обърна, време е за бягство-
виновна съм за тази тишина!
Едно момиче плаче в огледалото,
и ме прогаря нейната сълза...