21 июл. 2007 г., 13:28

Огледално 

  Поэзия
705 0 12

 

От огледалото уплашено ме гледа
едно момиче със говорещи очи,
до вчера се усмихваше уверено,
а днес трепери и мълчи...


Поглеждам в нея - тишина!
И само болката в кафявите очи
крещи недоизказана вина.

Поглеждам я, и пак, и пак мълчи.


Ще се обърна, време е за бягство-
виновна съм за тази тишина!

Едно момиче плаче в огледалото,

и ме прогаря нейната сълза...

 

 

© Яна Вълчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??