Мили... който и да си,
усещам нежността ти от хиляди километри.
А дали не са това просто поредните красиви слова?
Как успя да видиш в мен нещо, което го е нямало?
Нещо празно, изостанало...
И без да ти напомням, знаеш,
че надежда за глупостта ни няма.
Недей...
Мъката ти ще отмине,
времето ще я отмие.
Колко години трябва да превъртя, и колко звезди отново на небосвода да кача,
за да не те нараня? ...