Огледало

veil (Далия)
15 27

25 ago 2013, 18:23

Poesía » De amor

693 0 0

Мили... който и да си,

усещам нежността ти от хиляди километри.

А дали не са това просто поредните красиви слова?

Как успя да видиш в мен нещо, което го е нямало?

Нещо празно, изостанало...

И без да ти напомням, знаеш,

че надежда за глупостта ни няма.

Недей...

Мъката ти ще отмине,

времето ще я отмие.

Колко години трябва да превъртя, и колко звезди отново на небосвода да кача,

за да не те нараня?

Моля те...

Не се възползвай от неспособността

ми да казвам "Не",

аз може да остана сама, но ти ще

потънеш на дъното в дълбокото синьо море.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.