aap (Ангел)
929 3610
May 22, 2014, 9:03 AM

Огледало 

  Poetry » Love
461 1 6

Самотен той на масата седеше!

И тъжно гледаше навън...

А мислите му тъй далече,

отлетели като в сън.

    

Сигурно отново пак я вижда...

И бленува за това!

Как я гали с поглед нежен,

там далече във съня.

        

Тя за него сигурно не знае?

Нито ще си спомни в някой ден...

Как с ръка от нежност

я докоснал в този ден.

         

Но ето, аз в очите му видях

за миг искра да свети!?

Но бързо тя изгасна във тъга

и споменът му се разнесе.

    

След малко стана със тъга!

Попипа масата със пръсти...

Погали спомена с ръка

и бавно тръгна си за вкъщи!!!

© Ангел All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Когато намерите Любовта, не я превръщайте в спонем.
  • Благодаря Селена!За мен бе Удоволствие !!!Поздрав!!!
  • Браво! Хареса ми стихото, изказа, погледа - през който си го предал... Хареса ми! Поздрав!
  • Благодаря за искрените коментари.Душата е най големия съхранител на спомени!!!
  • Трогателни редове ...
  • Невидимите останки на душата са осезаеми... И винаги тъжни, дори споменът да е бил в радост...
Random works
: ??:??