Огледало

22 may 2014, 9:03

Poesía » De amor

491 1 6

Самотен той на масата седеше!
И тъжно гледаше навън...
А мислите му тъй далече,
отлетели като в сън.
Сигурно отново пак я вижда...
И бленува за това!
Как я гали с поглед нежен,
там далече във съня.
Тя за него сигурно не знае?
Нито ще си спомни в някой ден...
Как с ръка от нежност
я докоснал в този ден. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Огледало

Искате да прочетете повече?

Propuestas