Нощта отхапва късче от Деня
и праща ги в съня ми,
очи изгарят ми плътта,
утринта гаси ги.
Ровя с мисли във Душата,
търся белезите, пареща следа,
няма ги, сърце боли и стяга,
нали го чакат огнени очи в нощта.
Варна, Гавраил
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up