4 abr 2017, 11:22

Огнени очи 

  Poesía » De amor
410 2 7

Нощта отхапва късче от Деня

и праща ги в съня ми,

очи изгарят ми плътта,

утринта гаси ги.

Ровя с мисли във Душата,

търся белезите, пареща следа,

няма ги, сърце боли и стяга,

нали го чакат огнени очи в нощта.

 

Варна, Гавраил

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти за оценката.Винаги я ценя!
  • Браво Гавраил много хубаво.Кратко, точно и ясно изразена емоция,.харесах!!!!!
  • Еси,Ивелина,Христо,Руми,приятели,радвам се че бяхте с мен в онова съкровение което наричаме Душа.
    Желая ви радост в предстоящите празници!
  • Винаги търсим нещо в своя живот, особено това, което е дълбоко в Душата! Искаме да узнаем всяка тайна, да се докоснем до неизвестното! Гавраил, удивлявам се на умението ти да изразяваш своите чувства по един различен, нетрадиционен начин, далеч от клишета и рамки и същевременно да предизвикваш размисли в своите читатели! Поздрав!
  • Много добро ..търсиш нишаните на добротата и любовта приятелю.. трудна работа е но Ти го знаеш отлично
  • Гавраил, поезията ти наистина носи една нежност която няма как да се отмине просто така. Поздрав от мен!
  • Адмирации! Въздействаш, Гавраиле! Поздрави!
Propuestas
: ??:??