Огънят гореше силно, през него аз те виждах,
усмихваше се там, близо и далеч от мен.
През онези пламъци горещи в мен се стопли всичко,
защото там стоеше любимият човек.
Дървета в огъня горяха,
гореше в този момент и моето сърце,
затова, че в този миг успява
друга до теб да се допре.
Очите ми изгаряха от огъня навънка,
замръзвах външно, вътрешно се задушавах от любов,
любов, която срещу мен застана –
пред огъня - сега, ...