Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
Nov 15, 2021, 1:18 PM  

Огнище за щурчета 

  Poetry » Phylosophy
371 4 9

Изпълват ме съмнения и неми
пред мене кръстопътища се сплитат,
размирно време, с огнени копита,
съня ми съумява да отнеме.

 

И скъсано от бурите чергило,
плющи подвластно пак на урагани,
един до мен не спря, за да остане,
озъбен ден... А уж усмихнат мило.

 

И стъпките ми приковава болка,
по сипеи душата ми се свлича,
последен стих, усмивка на момиче
младежка дързост. Ще платя, но колко?

 

Нима е важно? Нека нямам нищо!
Светът ми жив е, храм неръкотворен,
сама дърво изтръгнато от корен,
за сто щурчета паля пак огнище.

 

И нека зимата да дойде рано,
мъглата, като плач да се процежда,
аз нося въглен жив – една надежда
и лято, на щурчета обещано.

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??